скверня
[skvɛrˈnʲa]
скверня значение:
1. (пряко) Върша действия, с които накърнявам светостта, чистотата или достойнството на нещо или някого; поругавам.
2. (преносно) Замърсявам нещо, което трябва да се пази чисто (в морален или духовен смисъл).
- Ударение
- скверня̀
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- сквер-ня
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- оскверня
Примери за използване на скверня
(пряко)
- Не бива да скверним паметта на загиналите с неуместни коментари.
- Варварите скверняха храмовете по пътя си.
(преносно)
- Той не искаше да скверни душата си с лъжи.
Синоними на скверня
Как се пише скверня
Грешни изписвания: сквърня
Думата се пише с е в корена (проверка: скверен).
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:скврьна
Произлиза от старобългарската дума 'скврьна' (нечистота, мръсотия). Сродна със староруското 'сквьрна'. Първоначалното значение е свързано с физическо замърсяване, което по-късно прераства в морално и религиозно поругаване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- скверня паметта
- скверня името
- скверня храм