Енциклопения на българския език

скарване

[ˈskarvɐnɛ]

скарване значение:

1. (пряко) Действието по глагола скарвам се; размяна на остри думи, обиди или укори, което води до влошаване на отношенията.
Ударение
ска̀рване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
скар-ва-не
Род
среден
Мн. число
скарвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скарване

(пряко)
  • След кратко скарване двамата братя спряха да си говорят.
  • Поводът за скарването беше незначителен.

Антоними на скарване

Как се пише скарване

Грешни изписвания: зкарване, скърване, скарвъне
Представката е 'с-', тъй като коренът започва с беззвучната съгласна 'к' (правило за звучност пред беззвучни съгласни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:кара
Отглаголно съществително име от глагола 'скарвам се'. Коренът е свързан със старобългарската лексема 'карати' (викам, хокам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жестоко скарване
  • скарване между приятели
  • повод за скарване
скарване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник