Енциклопения на българския език

скалъпя

[skɐˈlɤpʲɐ]

скалъпя значение:

1. (пряко) Направя, сглобя или ушия нещо набързо, небрежно и както дойде.
2. (преносно) Измисля, съчиня (лъжа, обвинение, история), обикновено с цел измама или оправдание.
Ударение
скалъ̀пя
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ска-лъ-пя
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
скалъпвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скалъпя

(пряко)
  • Скалъпих някаква вечеря от останалите продукти.
  • Майстора скалъпи бараката за два дни.
(преносно)
  • Адвокатът скалъпи защитна версия, в която никой не повярва.
  • Вестниците скалъпиха сензация от нищо.

Антоними на скалъпя

Как се пише скалъпя

Грешни изписвания: скалапя, скълъпя
Коренът съдържа 'ъ' (от калъп). Думата се пише със 'с', защото следва беззвучен съгласен 'к'.

Етимология

Произход:Турски
Оригинална дума:kalıp
От думата 'калъп' (форма, модел), която идва от арабски през турски език. Глаголът буквално значи 'да вкарам във форма', но е придобил значение за бързо и небрежно правене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скалъпя история
  • скалъпя обвинение
  • скалъпя лъжа
Фразеологизми:
  • скалъпен процес