Енциклопения на българския език

измайсторя

[iz.maj.sto.ˈrʲa]

измайсторя значение:

1. (пряко) Направя, изработя нещо с умение, с майсторлък.
2. (разговорно) Измисля, стъкмя или организирам нещо хитро (план, шега).
Ударение
измайсторя̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
из-май-сто-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
измайсторявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на измайсторя

(пряко)
  • Дядо ми обеща да измайсторя нова дървена кукла за празника.
  • Ще измайсторя специална рамка за тази картина.
(разговорно)
  • Каква беля ще измайсторя този път, не знам.
  • Те успяха да измайсторя перфектното извинение.

Синоними на измайсторя

Антоними на измайсторя

Как се пише измайсторя

Пише се с з пред звучна съгласна (м) в представката из- и с й (и-кратко) в корена.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:майстор
От съществителното 'майстор' (заемка от латински magister през гръцки) + представка из-.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • измайсторя нещо със собствените си ръце