Енциклопения на българския език

ситуиране

[situˈiranɛ]

ситуиране значение:

1. (общо) Действието по установяване на местоположението на нещо или поставянето му в определена среда/контекст.
Ударение
ситуѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
си-ту-и-ра-не
Род
среден
Мн. число
ситуирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ситуиране

(общо)
  • Правилното ситуиране на сградата в парцела е от ключово значение.
  • Авторът започва със ситуиране на събитията в исторически контекст.

Как се пише ситуиране

Пише се с у (ситу-), следвайки латинския корен situs.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:situer
Отглаголно съществително от 'ситуирам', което произлиза от френското *situer* или латинското *situs* (място, положение).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пространствено ситуиране
  • ситуиране в контекст
ситуиране : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник