Енциклопения на българския език

локализиране

[ɫokaliziˈranɛ]
Ударение
локализѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ло-ка-ли-зи-ра-не
Род
среден
Мн. число
локализирания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Как се пише локализиране

Думата се пише с о в първата сричка и и в третата и четвъртата сричка (корен локал-).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:locus
Произлиза от латинската дума 'locus' (място), преминала през френското 'localiser' или немското 'lokalisieren'. В българския език е отглаголно съществително от 'локализирам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • локализиране на пожар
  • локализиране на повреда
  • софтуерно локализиране
  • точно локализиране