синтезатор

[sintɛˈzatɔr]

синтезатор значение:

1. (музика) Електронен музикален инструмент, който генерира и модулира електрически сигнали за създаване на разнообразни звуци, имитиращи традиционни инструменти или създаващи нови тембри.

2. (техника) Устройство или софтуер за изкуствено генериране на човешка реч.

Ударение: синтеза̀тор
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: син-те-за-тор
Род: мъжки
Мн. число: синтезатори

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на синтезатор

(музика)

Клавиристът на групата свири на аналогов синтезатор.
Модерните синтезатори предлагат хиляди предварително програмирани звуци.

(техника)

Гласовият синтезатор прочете текста на екрана.

Синоними на синтезатор

йоника (разг.), клавир (проф.)

Как се пише синтезатор

Грешни изписвания: синтизатор, синтезайзер, сйнтезатор, синтезътор, синтезатур

Думата се пише със з (синтезатор), тъй като произлиза от корена синтез. Формата синтезайзер е неправилна директна транслитерация от английски.

Етимология

Произход:Гръцки

Оригинална дума:synthesis

От 'синтез' (свързване, съчетаване) + наставка '-тор' за деятел/уред. През английски 'synthesizer'.

Употреба

Чести словосъчетания:

аналогов синтезатор
дигитален синтезатор
речеви синтезатор

синтезатор