Енциклопения на българския език

йоника

[ˈjonikɐ]

йоника значение:

1. (музика) Електронен клавишен музикален инструмент (синтезатор или електрически орган); нарицателно име за такъв тип инструменти.
2. (архитектура) Оргумент с яйцевидна форма, характерен за йонийския и коринтския ордер; кима сема.
Ударение
йо̀ника
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
йо-ни-ка
Род
женски
Мн. число
йоники
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на йоника

(музика)
  • Музикантът свиреше стари шлагери на своята йоника.
  • Купихме детска йоника за подарък.
(архитектура)
  • Карнизът беше украсен с фина йоника.

Как се пише йоника

Грешни изписвания: юника, ионика, йуника, йонйка
Пише се с йо в началото на думата.

Етимология

Произход:Немски/Гръцки
Оригинална дума:Ionika (търговска марка) / Ionikos (гръцки)
Значението 'музикален инструмент' идва от марката източногермански електронни органи 'Ionika', станала нарицателно в България. Архитектурното значение произлиза от гръцкото *Iōnikos* (йонийски).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • свиря на йоника