Енциклопения на българския език

сингулярност

[siŋɡuˈlʲarnost]

сингулярност значение:

1. (философия/общо) Свойството на нещо да бъде единствено, уникално или неповторимо; единичност.
2. (математика/физика) Точка в пространство-времето, в която определена физична величина (като плътност или кривина на пространството) става безкрайна или неопределена (напр. центърът на черна дупка).
3. (футурология) Технологична сингулярност – хипотетичен момент в бъдещето, когато технологичният напредък ще стане толкова бърз и неконтролируем (чрез изкуствен интелект), че ще промени необратимо човешката цивилизация.
Ударение
сингуля̀рност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
син-гу-ляр-ност
Род
женски
Мн. число
сингулярности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сингулярност

(философия/общо)
  • Философът разсъждава върху сингулярността на човешкия опит.
(математика/физика)
  • Гравитационната сингулярност е предсказана от общата теория на относителността.
  • В математическия анализ сингулярност е точка, в която функцията не е дефинирана.
(футурология)
  • Много учени спорят дали ще достигнем технологичната сингулярност до средата на века.

Антоними на сингулярност

Как се пише сингулярност

Думата завършва на -ост. При членуване в женски род се добавя -та (сингулярността), като се получава удвояване на 'т'.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:singularis
Заета чрез западноевропейски езици (напр. английски *singularity*, френски *singularité*). Произлиза от латинското *singularis* (единичен, отделен), което от своя страна идва от *singulus*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гравитационна сингулярност
  • технологична сингулярност
  • точка на сингулярност