единичност
[ɛdinit͡ʃnost]
единичност значение:
1. (общо) Качество или състояние на нещо, което е единствено, изолирано или се проявява самостоятелно; липса на множественост или повторение.
2. (философия) Философска категория, отразяваща отделния обект или явление в неговата конкретност, за разлика от общото и особеното.
- Ударение
- едини'чност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-ди-нич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- единичности
Примери за използване на единичност
(общо)
- Това събитие се характеризира със своята единичност и не може да бъде разглеждано като част от тенденция.
- Единичността на случая затруднява статистическия анализ.
(философия)
- Диалектиката разглежда връзката между единичност, особеност и всеобщност.
Синоними на единичност
Антоними на единичност
Как се пише единичност
Думата се пише с и (единичност), тъй като коренът е един. Проверката се прави с думата 'един', а не 'еден'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:един
Произлиза от числителното 'един', през прилагателното 'единичен', с добавяне на суфикса за абстрактни съществителни '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- случайна единичност
- абсолютна единичност