Енциклопения на българския език

секване

[ˈsɛkvɐnɛ]

секване значение:

1. (общо) Внезапно прекъсване или спиране на действие, звук или процес.
2. (медицина (разговорно)) Остра, режеща болка в кръста, обикновено при рязко движение (лумбаго).
Ударение
сѐкване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сек-ва-не
Род
среден
Мн. число
секвания
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на секване

(общо)
  • Секването на тока потопи града в тъмнина.
  • Внезапното секване на разговора създаде неловка тишина.
(медицина (разговорно))
  • При вдигането на тежкия кашон усетих силно секване в кръста.
  • Лекува секването с мазила и почивка.

Антоними на секване

Как се пише секване

Грешни изписвания: сецване, секвъне
Правилната книжовна форма е с 'к'. Формата 'сецване' се среща в разговорната реч, но 'секване' е по-общият термин.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣкнѫти
Произлиза от глагола 'секвам'/'сека' (режа). Свързано е с идеята за рязко прекъсване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • секване на дъха
  • секване на гласа
  • секване в кръста
Фразеологизми:
  • да ми сектне дъхът