Енциклопения на българския език

сеене

[ˈsɛɛnɛ]

сеене значение:

1. (земеделие) Действието по разпръскване или заравяне на семена в почвата с цел отглеждане на растения.
2. (кулинария / техника) Процес на прекарване на прахообразно вещество (напр. брашно) през сито за пречистване или разрохкване.
Ударение
сѐене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-е-не
Род
среден
Мн. число
сеения (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сеене

(земеделие)
  • Пролетното сеене започна по-рано тази година.
  • За добро сеене е необходима качествена подготовка на нивата.
(кулинария / техника)
  • Сеенето на брашното е важно за пухкавостта на кекса.

Синоними на сеене

Антоними на сеене

Как се пише сеене

Грешни изписвания: сеяне
Образува се от глаголна основа 'се-' и наставка '-ене'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣти
Отглаголно съществително име, образувано от глагола 'сея' с наставката '-не'.

Употреба

Фразеологизми:
  • каквото посееш, това ще пожънеш

Популярни търсения и запитвания за сеене