Енциклопения на българския език

жънене

[ˈʒɤnɛnɛ]

жънене значение:

1. (селско стопанство) Действието по изрязване и прибиране на стъблата на зърнени култури (пшеница, ечемик и др.) по време на жътва.
Ударение
жъ̀нене
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
жъ-не-не
Род
среден
Мн. число
жънения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на жънене

(селско стопанство)
  • Ръчното жънене със сърп днес е предимно фолклорна атракция.
  • Времето за жънене настъпи по-рано заради сушата.

Синоними на жънене

Антоними на жънене

Как се пише жънене

Грешни изписвания: жътване, жанене

Правилната форма е образувана от глаголната основа на жъна + наставката -ене. Променливото я/е (от старобългарската малка носовка) тук се реализира като ъ в корена и е в окончанието.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:жѧти
Наследствена дума от праславянски произход. Свързана със старобългарския глагол 'жѧти' (режа, жъна).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • жънене на пшеница
  • жънене със сърп
жънене : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник