Енциклопения на българския език

седалище

[sɛˈdaliʃtɛ]

седалище значение:

1. (администрация) Официалното място на пребиваване и управление на институция, организация или фирма.
2. (анатомия) Задната част на човешкото тяло, върху която се седи; задни части.
3. (остаряло) Място за седене; трон, стол.
Ударение
седа̀лище
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
се-да-ли-ще
Род
среден
Мн. число
седалища
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на седалище

(администрация)
  • Седалището на Европейския парламент е в Страсбург.
  • Фирмата премести седалището си в София.
(анатомия)
  • Пациентът имаше болки в областта на седалището след падането.
(остаряло)
  • Той зае своето седалище начело на масата.

Антоними на седалище

Как се пише седалище

Думата се пише с е в първата сричка (сед-), тъй като произлиза от седя (където променливото я преминава в е пред мека сричка, макар тук да е лексикализирано).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сѣдѣти
От глагола 'седя' + наставката за място '-лище'. Първоначално означава място за седене.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • седалище на фирма
  • постоянно седалище