себичност
[ˈsɛbit͡ʃnost]
себичност значение:
1. (пряко) Качество на човек, който поставя собствените си интереси, желания и нужди над тези на другите; прекомерна любов към себе си.
- Ударение
- сѐбичност
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- се-бич-ност
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на себичност
(пряко)
- Неговата пословична себичност отблъсна всичките му приятели.
- В проявата на себичност няма място за емпатия.
Синоними на себичност
Антоними на себичност
Как се пише себичност
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:себе
Образувано от възвратното лично местоимение 'себе' + наставките '-ичен' и '-ост'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- болна себичност
- проява на себичност