светоглед
[svɛtoˈɡlɛt]
светоглед значение:
1. (общо) Система от възгледи, представи и понятия за света и мястото на човека в него; цялостно разбиране за живота и действителността.
- Ударение
- светоглèд
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- све-то-глед
- Род
- мъжки
- Мн. число
- светогледи
Примери за използване на светоглед
(общо)
- Неговият светоглед беше формиран под силното влияние на класическата литература.
- Различията в техния светоглед доведоха до разгорещен спор.
Как се пише светоглед
Сложните съществителни имена, чиито основи са свързани със съединителна гласна (в случая -о-), се пишат слято.
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Weltanschauung
Думата е калка (буквален превод по състав) от немската дума 'Weltanschauung', съставена от елементите 'свят' (Welt) и 'глед'/'гледане' (Anschauung). Навлиза в българския език през периода на Възраждането под влияние на западноевропейската философия.
Употреба
Чести словосъчетания:
- широк светоглед
- тесен светоглед
- научен светоглед
- религиозен светоглед