Енциклопения на българския език

философия

[fiɫosofijɐ]

философия значение:

1. (наука) Наука за най-общите закони на развитието на природата, човешкото общество и мисленето.
2. (общо) Система от възгледи, убеждения и принципи за света и живота; мироглед.
3. (разговорно) Излишно умуване, безплодно теоретизиране или претенциозно поведение.
Ударение
филосо'фия
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фи-ло-со-фи-я
Род
женски
Мн. число
философии
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на философия

(наука)
  • Античната философия поставя основите на съвременната наука.
  • Той изучава философия в университета.
(общо)
  • Всеки човек има своя житейска философия.
  • Философията на компанията е ориентирана към клиента.
(разговорно)
  • Не ми прави философия, а свърши работата!
  • Много философия, малко действие.

Как се пише философия

Пише се с две о. Завършва на -ия.

Етимология

Произход:Гръцки
Оригинална дума:philosophia
От старогръцки 'phileo' (обичам) и 'sophia' (мъдрост). Буквално означава 'любов към мъдростта'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • древна философия
  • житейска философия
  • доктор по философия
Фразеологизми:
  • гледам философски
философия : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник