Енциклопения на българския език

блиц

[blit͡s]

блиц значение:

1. (шахмат) Партия шах, при която всеки играч разполага с много кратко време за мислене (обикновено под 10-15 минути).
2. (фотография) Светкавица (устройство или проблясък).
3. (журналистика) Кратко интервю, анкета или викторина с бързи въпроси и отговори (често като 'блиц интервю' или 'блиц анкета').
Ударение
бли'ц
Част на речта
съществително име, прилагателно име
Сричкоделение
блиц
Род
мъжки
Мн. число
блицове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на блиц

(шахмат)
  • Световният шампион спечели турнира по блиц.
(фотография)
  • Снимката е направена с блиц и е преекспонирана.
(журналистика)
  • Водещият започна предаването с блиц въпроси към госта.

Синоними на блиц

Антоними на блиц

Как се пише блиц

Грешни изписвания: блйц
Думата се пише с ц накрая (от немското 'tz').

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Blitz
От немската дума 'Blitz', означаваща 'светкавица'. В повечето значения се използва като първа съставна част или самостоятелно с идеята за нещо много бързо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • блиц интервю
  • блиц турнир
  • блиц контрола
  • блицкриг

Популярни търсения и запитвания за блиц

блиц : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник