Енциклопения на българския език

сбърча

[ˈsbərt͡ʃɐ]

сбърча значение:

1. (анатомия/емоции) Свия кожата на лицето си (чело, вежди, нос) в гънки, обикновено като израз на емоция (гняв, недоумение, замисленост).
Ударение
сбъ̀рча
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сбър-ча
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
сбърча се
Видова двойка
сбърчвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сбърча

(анатомия/емоции)
  • Той сбърчи вежди неодобрително.
  • Старецът сбърчи чело, опитвайки се да си спомни.

Синоними на сбърча

Антоними на сбърча

Как се пише сбърча

Грешни изписвания: збърча, сбарча
Представката е с- пред беззвучната съгласна 'б' (въпреки че се чува като 'з' поради асимилация по звучност).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бръчка
От корена на 'бръчка' (гънка на кожата) с представка 'с-', означаваща събиране или свиване.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сбърча вежди
  • сбърча чело
  • сбърча нос

Популярни търсения и запитвания за сбърча