Енциклопения на българския език

сбръчквам

[ˈzbrɤt͡ʃkvɐm]

сбръчквам значение:

1. (пряко) Правя нещо да се покрие с бръчки, гънки или неравности (обикновено за кожа, плат или хартия).
2. (преносно) За плод или зеленчук: изсушавам повърхността, като тя губи гладкостта си.
Ударение
сбръ̀чквам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
сбръч-квам
Род
няма
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
сбръчквам се
Видова двойка
сбръчкам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на сбръчквам

(пряко)
  • Слънцето сбръчква кожата, ако не се използва защита.
  • Той сбръчква чело в знак на недоволство.
(преносно)
  • Престоят на топло сбръчква ябълките.

Антоними на сбръчквам

Как се пише сбръчквам

Пише се със с, въпреки че се чува 'з' (обеззвучаване пред звучна съгласна 'б'), тъй като представката е с-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
От корена на съществителното 'бръчка' + префикс 'с-' за завършеност (в перфективната форма) и наставка за несвършен вид.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сбръчквам чело
  • сбръчквам вежди