набръчквам
[naˈbrɤt͡ʃkvɐm]
набръчквам значение:
1. (пряко) Правя нещо да стане на гънки, да се покрие с бръчки (обикновено за кожа, плат, хартия).
2. (преносно) (Във фрази) Изразявам недоволство, неодобрение или почуда чрез мимика.
- Ударение
- набръ̀чквам
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- на-бръчк-вам
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- III спрежение
- Възвратна форма
- набръчквам се
- Видова двойка
- набръчкам
Примери за използване на набръчквам
(пряко)
- Слънцето го караше да набръчква челото си.
- Небрежното хвърляне в куфара набръчква ризите.
(преносно)
- Той набръчква нос при вида на яденето.
Как се пише набръчквам
Пише се с 'ъ' в корена и съчетанието 'чк'.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бръчка
Произлиза от съществителното 'бръчка', с корен *brъč- (свързан със свиване, гънка).
Употреба
Чести словосъчетания:
- набръчквам чело
- набръчквам вежди
- набръчквам нос