сарацин
[sɐrɐt͡sin]
сарацин значение:
1. (история) Средновековно наименование, използвано в Европа и Византия за арабите и мюсюлманите (особено по време на Кръстоносните походи).
- Ударение
- сараци'н
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- са-ра-цин
- Род
- мъжки
- Мн. число
- сарацини
Примери за използване на сарацин
(история)
- Рицарите се сражаваха храбро срещу настъпващите сарацини.
- В хрониките се споменава за нашествие на сарацини в Южна Италия.
Как се пише сарацин
Етимология
Произход:Гръцки / Латински
Оригинална дума:Sarakēnos / Saracenus
Първоначално название на номадски племена в Арабия, по-късно разширено през Средновековието от християните за всички араби и мюсюлмани. Вероятно от арабски 'шаркийин' (източни хора).