Енциклопения на българския език

самовластен

[sɐmovˈɫastɛn]

самовластен значение:

1. (Политология) Който притежава или упражнява неограничена, абсолютна власт; самодържавен.
2. (Пряко) Който действа по свое усмотрение, без да се съобразява с другите; своеволен, произволен.
Ударение
самовла̀стен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-влас-тен
Род
мъжки
Мн. число
самовластни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самовластен

(Политология)
  • Самовластният владетел отказваше да се вслуша в съветите на министрите си.
  • Режимът беше определен като самовластен и тираничен.
(Пряко)
  • Това беше самовластно решение, взето без гласуване на събранието.
  • Той напусна поста си по самовластен начин.

Как се пише самовластен

Думата е сложна, образувана от две основи, свързани със съединителна гласна 'о'. Пише се слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:самъ + власть
Сложна дума, образувана от корените 'сам' (лично, без чужда помощ) и 'власт' (господство, управление). Аналогично на гръцкото 'autokratēs'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самовластен господар
  • самовластно решение
  • самовластен режим