Енциклопения на българския език

самоволен

[sɐmoˈvɔlɛn]

самоволен значение:

1. (общо) Който се извършва по собствено желание или решение, без съгласуване с правила, заповеди или разрешение от други.
2. (характер) Който действа както си иска, без да се съобразява с другите; инатлив, своенравен.
Ударение
самово'лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
са-мо-во-лен
Род
мъжки
Мн. число
самоволни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на самоволен

(общо)
  • Войникът беше наказан заради самоволно напускане на поста.
  • Извършиха самоволно строителство в защитената зона.
(характер)
  • Той е самоволен и трудно се работи с него в екип.

Как се пише самоволен

Пише се слято като сложно прилагателно име. Свързващата гласна е о.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:сам + воля
Сложна дума от 'сам' и 'воля' (по своя воля). Сродна с руската 'самовольный'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • самоволно напускане
  • самоволно действие
  • самоволен строеж
самоволен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник