Енциклопения на българския език

ръся

[rɤsʲɐ]

ръся значение:

1. (пряко) Пускам, разпръсквам нещо ситно (зърна, прах, семена и под.) или капки течност, така че да пада наоколо или върху нещо.
2. (преносно) Давам, харча много пари, обикновено лекомислено или за да демонстрирам положение.
3. (разговорно) Говоря много, обикновено празни приказки, обиди или нелепости.
Ударение
ръ̀ся
Част на речта
глагол
Сричкоделение
ръ-ся
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
ръся се
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ръся

(пряко)
  • Готвачът ръси сол върху ястието с прецизни движения.
  • Дъждът ръси леко от сутринта.
(преносно)
  • Той цяла вечер ръси пари в казиното.
  • Не можеш постоянно да ръсиш банкноти за глупости.
(разговорно)
  • Спря да слуша, защото ораторът само ръсеше глупости.
  • Ръси обиди без да се замисля.

Антоними на ръся

Как се пише ръся

Грешни изписвания: ръсъ, ръса, рася
Глаголът е от II спрежение. В 1 л. ед.ч. окончанието е (ръся), а в 3 л. мн.ч. е -ят (ръсят), тъй като кореновата гласна е ударена или коренът завършва на мека съгласна.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*rusiti
Наследена от праславянската форма *rusiti, сродна със старинното значение за разпръскване на течност или дребни частици. Сродна с думи в други славянски езици (напр. сръбски 'рсити').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • ръся сол
  • ръся пипер
  • ръся мозък
  • ръся бисери
Фразеологизми:
  • ръся мозък
ръся : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник