Енциклопения на българския език

ръкойка

[rɐˈkɔjkɐ]

ръкойка значение:

1. (земеделие) Количеството пожънати стъбла (класове), което жътварят може да обхване с една ръка, преди да ги върже на сноп.
2. (техника) Част от уред или инструмент, предназначена за хващане с ръка; дръжка (рядко, остаряло).
Ударение
ръкòйка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ръ-кой-ка
Род
женски
Мн. число
ръкойки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ръкойка

(земеделие)
  • Жътварката остави поредната ръкойка на земята.
  • От няколко ръкойки се прави един сноп.
(техника)
  • Ръкойката на плуга беше излъскана от употреба.

Синоними на ръкойка

Как се пише ръкойка

Грешни изписвания: ракойка, ръкоика, ръкуйка

Пише се с ръ- (от ръка) и с й пред 'к'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:ръка
Производна на думата 'ръка'. Означава буквално 'това, което може да се хване с една ръка'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • златна ръкойка