наръч
[ˈnarət͡ʃ]
наръч значение:
1. (пряко) Количество от нещо (дърва, сено, цветя и др.), което човек може да обхване и пренесе с двете си ръце едновременно.
- Ударение
- на̀ръч
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-ръч
- Род
- мъжки
- Мн. число
- наръчи
Примери за използване на наръч
(пряко)
- Той се върна от гората с голям наръч сухи дърва.
- Тя набра цял наръч полски цветя.
Как се пише наръч
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:на + ръка
Словообразувана от предлога *на* и съществителното *ръка*. Означава количество, което може да се поеме 'на ръце'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- наръч дърва
- наръч сено
- наръч цветя