Енциклопения на българския език

рецензентка

[rɛt͡sɛnˈzɛntkɐ]

рецензентка значение:

1. (наука/изкуство) Жена специалист, която пише рецензии (критически отзиви) за научни трудове, книги, филми или спектакли.
Ударение
рецензе'нтка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-цен-зент-ка
Род
женски
Мн. число
рецензентки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на рецензентка

(наука/изкуство)
  • Тя е известен литературен критик и строга рецензентка.
  • Рецензентката на дисертацията зададе няколко трудни въпроса.

Синоними на рецензентка

Как се пише рецензентка

Грешни изписвания: рецинзентка, рецензенка
Запазва се групата съгласни нт пред наставката -ка.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:recensens
Женски род на 'рецензент', от латински recensens (проверяващ, преглеждащ) чрез немски Rezensent.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • официална рецензентка
  • взискателна рецензентка
рецензентка : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник