оценителка
[ot͡sɛˈnitɛɫkɐ]
оценителка значение:
1. (професии) Жена, чиято професия или задължение е да определя стойността, качеството или цената на нещо (имоти, щети, произведения на изкуството).
- Ударение
- оцени́телка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-це-ни-тел-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- оценителки
Примери за използване на оценителка
(професии)
- Лицензираната оценителка огледа апартамента и изготви доклад.
- Тя работи като оценителка на риска в застрахователна компания.
Синоними на оценителка
Как се пише оценителка
Думата се пише с о (представка о-) и е (корен цен-).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:цена
Дериват от глагола 'оценявам' -> съществително 'оценител' + суфикс за женски род '-ка'. Коренът е славянската дума за цена.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лицензирана оценителка
- независима оценителка