ретардация
[rɛtɐrˈdat͡sijɐ]
ретардация значение:
1. (литература) Композиционен похват в епоса и драмата, при който развитието на действието се забавя чрез вмъкване на отклонения, описания или разсъждения.
2. (медицина/психология) Забавяне в развитието (умствено или физическо) или в протичането на физиологичен процес.
- Ударение
- ретарда̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ре-тар-да-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- ретардации
Примери за използване на ретардация
(литература)
- В „Илиада“ Омир често използва ретардация, описвайки подробно въоръжението на героите преди битка.
(медицина/психология)
- Терминът „умствена ретардация“ в съвременната медицина се заменя с „интелектуална недостатъчност“.
Синоними на ретардация
Антоними на ретардация
Как се пише ретардация
Думата завършва на -ция (латински суфикс -tio/-tionis), а не на -ци или -тсия.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:retardatio
От латински 'retardare' (забавям), съставено от 're-' (обратно/отново) и 'tardus' (бавен).
Употреба
Чести словосъчетания:
- умствена ретардация
- психомоторна ретардация