условен
[uˈslɔvɛn]
условен значение:
1. (общо) Който се извършва, съществува или е валиден само при наличието на определено условие или обстоятелство.
2. (преносно) Който не е реален или буквален; приет по споразумение или традиция.
3. (право) Който не се изтърпява ефективно (за присъда), ако осъденият не извърши ново престъпление в определен срок.
- Ударение
- усло̀вен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- у-сло-вен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- условни
Примери за използване на условен
(общо)
- Договорът има условен характер и зависи от финансирането.
- Това е само условно съгласие.
(преносно)
- Картата използва условни знаци за обозначаване на релефа.
- Разделението на епохи е твърде условно.
(право)
- Съдът му наложи условна присъда от две години.
- Той бе осъден условно.
Синоними на условен
Антоними на условен
Как се пише условен
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:условие
Произлиза от съществителното „условие“. В старобългарски и руски език коренът е свързан с „слово“ (дума, договорка) и представката „у-“.
Употреба
Чести словосъчетания:
- условна присъда
- условен рефлекс
- условно наклонение
- условен знак