Енциклопения на българския език

резонен

[rɛˈzɔnɛn]

резонен значение:

1. (общо) Който има основание; който е подкрепен от логика, факти или здрав разум.
Ударение
резо̀нен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ре-зо-нен
Род
мъжки
Мн. число
резонни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на резонен

(общо)
  • Поставих му напълно резонен въпрос относно финансирането на проекта.
  • Тя имаше резонни опасения за сигурността на сградата.

Антоними на резонен

Как се пише резонен

Грешни изписвания: резонин, ризонен, резунен
Прилагателните имена, завършващи на -нен в м.р. ед.ч. (резонен), се изписват с двойно н в женски, среден род и множествено число (резонна, резонно, резонни), когато е-то от наставката изпада.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:raison
Заета чрез руски или директно от френската дума 'raison' (разум, причина), която възлиза към латинското 'ratio' (сметка, разум, разсъждение). Наставката '-ен' е българска словообразувателна морфема за прилагателни.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • резонен въпрос
  • резонен довод
  • резонна забележка
резонен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник