винт
[vint]
винт значение:
1. (техника) Крепежен елемент с цилиндрично или конусовидно тяло и спираловиден улей (резба), който се навива в материал за свързване на детайли.
2. (авиация / корабоплаване) Перка, която при въртене създава тяга (витло).
3. (спорт (гимнастика)) Скок или движение с пълно завъртане на тялото около надлъжната ос.
- Ударение
- вѝнт
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- винт
- Род
- мъжки
- Мн. число
- винтове
Примери за използване на винт
(техника)
- Затегнах винта с отвертката.
- Винтът се счупи при опита да го развием.
(авиация / корабоплаване)
- Корабният винт се завъртя и пяната изби зад кърмата.
- Самолетът беше с два въздушни винта.
(спорт (гимнастика))
- Тя изпълни перфектно салто с двоен винт.
Как се пише винт
Етимология
Произход:Немски
Оригинална дума:Gewinde
Навлиза в българския език вероятно през руски (винт) или полски (gwint), произлизайки от немското 'Gewinde' (резба, навивка) и глагола 'winden' (вия, навивам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- самонарезен винт
- архимедов винт
- двоен винт
Фразеологизми:
- имам винтче за затягане
- стягам винтовете