Енциклопения на българския език

регулировка

[rɛguliˈrɔvkɐ]

регулировка значение:

1. (техника) Действието по регулиране; процес на настройване на машина, механизъм или система за правилно функциониране.
2. (общо) Установяване на ред или правилно протичане на процес (напр. движение).
Ударение
регулиро̀вка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-гу-ли-ров-ка
Род
женски
Мн. число
регулировки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на регулировка

(техника)
  • Извършена е пълна регулировка на двигателя.
  • Регулировката на фаровете е задължителна.
(общо)
  • Полицаят извършваше регулировка на движението на кръстовището.

Антоними на регулировка

Как се пише регулировка

Пише се с 'е' в първата сричка (ре-) и 'у' във втората, следвайки латинския корен.

Етимология

Произход:Латински / Руски
Оригинална дума:regula
От латински 'regula' (правило) през немски 'regulieren' и руски 'регулировка'. Окончанието '-овка' е характерно за отглаголни съществителни, заети чрез руски език.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • регулировка на движението
  • фина регулировка