Енциклопения на българския език

райбер

[ˈrajbɛr]

райбер значение:

1. (бита) Метално лостче, закрепено шарнирно на касата на врата или прозорец, което служи за заключване от вътрешната страна.
Ударение
ра'йбер
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
рай-бер
Род
мъжки
Мн. число
райбери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на райбер

(бита)
  • Той завъртя райбера и се заключи в стаята.
  • Прозорецът беше стар и райберът заяждаше.

Синоними на райбер

Как се пише райбер

Грешни изписвания: райбър, ръйбер, раибер

Думата завършва на -ер, съгласно транскрипцията на немското окончание -er.

Етимология

Произход:Немски
Оригинална дума:Reiber
Заемка от немското 'Reiber' – приспособление за затваряне, въртяща се дръжка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • железен райбер
  • счупен райбер
райбер : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник