мандало
[mɐnˈdaɫo]
мандало значение:
1. (бит) Дървено приспособление за залостване на врата; резе, лост.
2. (църковен) Клепало; дървена или метална плоскост, в която се бие, за да се свикат вярващите (в манастири).
- Ударение
- манда́ло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ман-да-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- мандала
Примери за използване на мандало
(бит)
- Той спусна тежкото мандало на портата и се прибра.
(църковен)
- Монахът заби мандалото за вечерна служба.
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:mándalos
От гръцки 'mándalos' (мандало, резе). В българския език думата е навлязла през периода на Възраждането.
Употреба
Фразеологизми:
- Мандалото хлопна