Енциклопения на българския език

разочарован

[rɐzotʃɐˈrɔvɐn]

разочарован значение:

1. (психология) Който изпитва чувство на неудовлетворение, защото очакванията му не са се сбъднали; изгубил вяра в някого или нещо.
Ударение
разочаро̀ван
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ра-зо-ча-ро-ван
Род
мъжки
Мн. число
разочаровани
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разочарован

(психология)
  • Той остана дълбоко разочарован от постъпката на приятеля си.
  • Публиката беше разочарована от слабия финал на филма.

Антоними на разочарован

Как се пише разочарован

Думата се пише с а в третата сричка (чар), тъй като коренът е свързан с думата чар.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:разочарованный
Заемка от руски език или калка, образувана от представка *раз-* (отмяна) и корен *чар* (магия, привличане), по модела на френското *désenchanté*.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дълбоко разочарован
  • горчиво разочарован
  • оставам разочарован