възхитен

[vɐsxiˈtɛn]

възхитен значение:

1. (пряко) Който изпитва силно чувство на задоволство, преклонение, радост или удивление от нещо много хубаво.

Ударение: възхитѐн
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: въз-хи-тен
Род: мъжки
Мн. число: възхитени

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възхитен

(пряко)

Публиката остана възхитена от виртуозното изпълнение на пианиста.
Той беше възхитен от красотата на планинския пейзаж.

Синоними на възхитен

очарован, пленен, захласнат, въодушевен

Антоними на възхитен

разочарован, отвратен, безразличен

Как се пише възхитен

Грешни изписвания: възхитън, вазхитен, възхйтен

Думата се пише с променливо я/е. В тази форма (ед.ч., м.р.) се пише с е, но в производното съществително е 'възхищение'.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:възхитити

Минало страдателно причастие от глагола 'възхитя'. Коренът е сроден със старобългарското 'хытити' (грабвам, похищавам) – буквално 'грабнат от силно чувство'.

Употреба

Чести словосъчетания:

искрено възхитен
дълбоко възхитен

възхитен