Енциклопения на българския език

разопаковане

[rɐzopɐˈkɔvɐnɛ]

разопаковане значение:

1. (пряко) Действието по премахване на опаковката на предмет или стока; изваждане на вещи от багаж.
Ударение
разопако́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ра-зо-па-ко-ва-не
Род
среден
Мн. число
разопакования
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разопаковане

(пряко)
  • Разопаковането на подаръците отне цял час.
  • Започнахме разопаковане на кашоните след преместването.

Синоними на разопаковане

Антоними на разопаковане

Как се пише разопаковане

Думата се пише слято. Наставката е -ане (за отглаголни съществителни от глаголи на -ам), а не -уване.

Етимология

Произход:Немски / Български
Оригинална дума:packen (немски) -> пак (бълг.)
Отглаголно съществително от 'разопаковам'. Коренът 'пак' (от немски packen - опаковам) е навлязъл в българския език, вероятно през руски, с добавен български префикс 'раз-' за обратно действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разопаковане на багаж
  • видео с разопаковане
разопаковане : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник