Енциклопения на българския език

опаковане

[opɐˈkɔvɐnɛ]

опаковане значение:

1. (общо) Поставяне на предмети в кутии, хартия, фолио или друг материал с цел съхранение, транспортиране или подарък.
Ударение
опако́ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-па-ко-ва-не
Род
среден
Мн. число
опакования
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опаковане

(общо)
  • Цената за опаковане на подаръка е включена в услугата.
  • Лошото опаковане на пратката доведе до счупване на съдържанието.

Синоними на опаковане

Антоними на опаковане

Как се пише опаковане

Пише се с о като представка и о в наставката (опаковане).

Етимология

Произход:Немски/Италиански
Оригинална дума:packen (нем.) / pacco (ит.)
Коренът 'пак-' е навлязъл в българския език от западноевропейски езици, означаващ връзка, вързоп, пакет.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • вакуумно опаковане
  • машини за опаковане
  • хартия за опаковане