разклатя
[rɐsˈkɫatʲɤ]
разклатя значение:
1. (пряко) Започвам да клатя нещо силно или го правя нестабилно чрез клатене.
2. (преносно) Нарушавам стабилността, устойчивостта или сигурността на нещо (здраве, позиция, доверие).
- Ударение
- разкла̀тя
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- раз-кла-тя
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Видова двойка
- разклащам
Примери за използване на разклатя
(пряко)
- Вятърът успя да разклатя старата ограда.
- Не бива да разклатя масата, докато пишат.
(преносно)
- Скандалът може да разклатя доверието в правителството.
- Болестта сериозно разклати здравето му.
Антоними на разклатя
Как се пише разклатя
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:клатя
Представка 'раз-' (усилване или разпространение на действието) + 'клатя' (движа настрани).
Употреба
Чести словосъчетания:
- разклатя здравето
- разклатя доверието
- разклатя устоите