Енциклопения на българския език

раздирам

[razˈdirɐm]

раздирам значение:

1. (пряко) Късам нещо силно и рязко на части; разкъсвам (дреха, кожа, тъкан).
2. (преносно) Нарушавам рязко тишината или мрака със силен звук или светлина.
3. (преносно) Причинявам силна душевна болка или мъка на някого.
Ударение
раздѝрам
Част на речта
глагол
Сричкоделение
раз-ди-рам
Вид
несвършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
раздирам се
Видова двойка
раздера
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на раздирам

(пряко)
  • Тръните раздираха дрехите му.
  • Хищникът раздираше плячката си.
(преносно)
  • Силна гръмотевица раздираше небето.
  • Писъкът ѝ раздираше нощната тишина.
(преносно)
  • Скръбта раздираше душата му.
  • Със своите ридания тя раздираше сърцата на всички присъстващи.

Антоними на раздирам

Как се пише раздирам

Представката е 'раз-' (пред звучна съгласна 'д'). Коренът в несвършен вид е с гласна 'и' (раздирам), докато в свършен е с 'е' (раздера).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:раз- + дерѫ
От 'раз-' (разделяне на части) и корен, свързан с 'дера'. Сродна с гръцкото 'dérō' (дера кожа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • раздирам тишината
  • раздирам мрака
  • раздирам гърло (викам силно)
  • раздирам се от плач
Фразеологизми:
  • раздирам си гърлото