мъча
[ˈmɤt͡ʃɐ]
мъча значение:
1. (пряко) Причинявам физическа болка или страдание на някого.
2. (преносно) Причинявам душевна болка, тревога или безпокойство.
3. (възвратно (мъча се)) Полагам големи усилия да направя нещо трудно.
- Ударение
- мъ̀ча
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- мъ-ча
- Вид
- несвършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- мъча се
- Видова двойка
- измъча
Примери за използване на мъча
(пряко)
- Раната го мъчи вече трети ден.
- Не бива да се мъчат животните.
(преносно)
- Съвестта го мъчи заради стореното.
- Неизвестността ме мъчи повече от всичко.
(възвратно (мъча се))
- Мъча се да отворя този буркан, но не става.
- Цял ден се мъча над тази задача.
Синоними на мъча
Антоними на мъча
Как се пише мъча
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:мѫчити
Произлиза от праславянското *mǫčiti, свързано с *mǫka (мъка). Коренът има индоевропейски произход със значение на мачкане, месене, притискане.
Употреба
Чести словосъчетания:
- мъча се да разбера
- мъчи ме глад
- мъчи ме жажда
Фразеологизми:
- душа не ми дава да го мъча