Енциклопения на българския език

разгръщане

[razˈɡrɤʃtanɛ]

разгръщане значение:

1. (пряко) Отваряне на нещо, което е било сгънато или затворено (книга, вестник, карта).
2. (преносно) Мащабно развитие, разширяване на дейност или проявяване на способности в пълна степен.
3. (военно дело) Преминаване на войските от походен в боен ред.
Ударение
разгръ̀щане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-гръ-ща-не
Род
среден
Мн. число
разгръщания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на разгръщане

(пряко)
  • Бавното разгръщане на страниците беше единственият звук в стаята.
(преносно)
  • Разгръщане на пълния потенциал на икономиката.
  • Планът предвижда разгръщане на строителната дейност през лятото.
(военно дело)
  • Започна разгръщане на батальона по фронтовата линия.

Антоними на разгръщане

Как се пише разгръщане

Звукът щ се произнася като 'шт', но се пише с една буква. Коренната гласна е ъ (гръд, гръб).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:гръст / гърна
Отглаголно съществително от 'разгръщам'. Коренът е свързан със старинното 'гърна' (обгръщам), а представката 'раз-' указва обратното действие.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • разгръщане на силите
  • разгръщане на потенциала