развенчаване

[razvɛnˈt͡ʃavanɛ]

развенчаване значение:

1. (преносно) Процес на отнемане на славата, авторитета или ореола на някого или нещо; разкриване на истинската (често по-негативна) същност зад създаден мит.

Ударение: развенча'ване
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-вен-ча-ва-не
Род: среден
Мн. число: развенчавания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развенчаване

(преносно)

Развенчаването на култа към личността беше дълъг исторически процес.
Книгата допринесе за развенчаването на популярни медицински митове.

Синоними на развенчаване

демитологизиране, дискредитиране, сваляне от пиедестал

Антоними на развенчаване

възхваляване, глорифициране, митологизиране

Как се пише развенчаване

Грешни изписвания: развинчаване, ръзвенчаване, развенчъване, развенчавъне

Пише се с е в корена (от 'венец').

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:венец

Отглаголно съществително от 'развенчавам'. Коренът е 'венец' (символ на слава/власт), с представка 'раз-' за отнемане/премахване.

Употреба

Чести словосъчетания:

развенчаване на митове
развенчаване на илюзии
пълно развенчаване