разбойнически
[rɐzˈbɔjnit͡ʃɛski]
разбойнически значение:
1. (пряко) Който се отнася до разбойник или е присъщ на разбойник.
2. (преносно) Който е грабителски, жесток, безскрупулен или несправедлив.
- Ударение
- разбо'йнически
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- раз-бой-ни-чес-ки
- Род
- мъжки
- Мн. число
- разбойнически
Примери за използване на разбойнически
(пряко)
- В гората се криеше разбойническа чета.
- Откриха старото разбойническо сборище.
(преносно)
- Банката наложи разбойнически лихви по кредитите.
- Това беше разбойническо нападение над свободата на словото.
Синоними на разбойнически
Антоними на разбойнически
Как се пише разбойнически
Пише се с й след гласната о, тъй като образува дифтонг. Наставката е -ески.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:разбои
Произлиза от съществителното 'разбойник' (убиец, крадец), което идва от старобългарския корен за бой, биене, убиване.
Употреба
Чести словосъчетания:
- разбойнически нрав
- разбойническа банда
- разбойническо поведение
Популярни търсения и запитвания за разбойнически
какво е разбойнически, разбойнически или разбоинически, разбойнически или ръзбойнически, разбойнически или разбуйнически, разбойнически или разбойнйчески, разбойнически или разбойническй, разбоинически или ръзбойнически, разбоинически или разбуйнически, разбоинически или разбойнйчески, разбоинически или разбойническй, ръзбойнически или разбуйнически, ръзбойнически или разбойнйчески, ръзбойнически или разбойническй, разбуйнически или разбойнйчески, разбуйнически или разбойническй, разбойнйчески или разбойническй