Енциклопения на българския език

раболепен

[rɐboˈlɛpɛn]

раболепен значение:

1. (пряко) Който показва прекалено, унизително покорство; слугински, угоднически.
Ударение
раболѐпен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
ра-бо-ле-пен
Род
мъжки
Мн. число
раболепни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на раболепен

(пряко)
  • Той се поклони с раболепен жест пред началника си.
  • Не понасям раболепното му отношение към силните на деня.

Антоними на раболепен

Как се пише раболепен

Грешни изписвания: роболепен, ръболепен, рабулепен
Първата гласна е а (от 'раб', не 'роб'), въпреки сродството с 'роб'. Свързващата гласна е о.

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:раб + лепота
Заемка от руски (раболепный) или църковнославянски. Съставна дума от 'раб' (роб) и 'леп' (хубав, подобаващ, угоден). Първоначалният смисъл е 'държащ се така, както подобава на роб'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • раболепен поглед
  • раболепно поведение
  • раболепен страх