пътека
[pɐˈtɛkɐ]
пътека значение:
1. (пряко) Малък, тесен път, обикновено утъпкан от преминаване на хора или животни, който не е предназначен за превозни средства.
2. (бита) Дълъг и тесен килим или постилка за под, обикновено поставян в коридори или на стълби.
3. (медицина) Административен и медицински алгоритъм за диагностика и лечение на определено заболяване, финансиран от здравната каса (клинична пътека).
4. (техника) Специфична зона върху магнитен носител или писта на летище.
- Ударение
- пъте'ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пъ-те-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- пътеки
Примери за използване на пътека
(пряко)
- Тясна горска пътека водеше към хижата.
(бита)
- В коридора постлаха шарена чипровска пътека.
(медицина)
- Лечението на пневмония се покрива по клинична пътека № 39.
(техника)
- Самолетът излезе от пистата за излитане и навлезе в пътеката за рулиране.
Антоними на пътека
Как се пише пътека
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:pǫtь
Произлиза от корена за 'път' (старобълг. 'pǫtь') + умалителна или формообразуваща наставка. Сродна с думи в други славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- клинична пътека
- пешеходна пътека
- горска пътека
- бягаща пътека
Фразеологизми:
- минавам по отъпкани пътеки