трак
[trak]
трак значение:
1. (история) Представител на древен индоевропейски народ, населявал югоизточната част на Европа (днешна България, Гърция, Турция).
2. (звукоподражание) Звук, наподобяващ рязко чукване, щракване или удар на твърд предмет.
- Част на речта
- съществително име, междуметие
- Сричкоделение
- трак
- Род
- мъжки
- Мн. число
- траки
Примери за използване на трак
(история)
- Спартак е най-известният трак в историята.
- Траките са били изкусни златари и винари.
(звукоподражание)
- Трак! – чу се звукът от счупената клонка.
- Чуваше се само монотонното 'трак-трак' на влака.
Как се пише трак
Грешни изписвания: трък
Думата се пише с а и завършва на к.
Етимология
Произход:Латински / Ономатопея
Оригинална дума:Thrax / звукоподражание
Като съществително произлиза от латинското 'Thrax' (тракиец). Като междуметие е звукоподражателна дума, имитираща кратък, рязък удар.
Употреба
Чести словосъчетания:
- древен трак
- трак-трак