Енциклопения на българския език

първичност

[pɐrˈvit͡ʃnost]

първичност значение:

1. (философия/наука) Качеството да бъдеш пръв по време, произход или важност; приоритет.
2. (преносно) Характеристика на нещо недокоснато от цивилизацията; примитивност, грубост или естественост.
Ударение
първѝчност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пър-вич-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на първичност

(философия/наука)
  • В спора за първичността на материята или съзнанието има различни философски школи.
(преносно)
  • В поведението му имаше някаква дива първичност, която плашеше и привличаше едновременно.

Антоними на първичност

Как се пише първичност

Пише се с 'ър' (първичност). Завършва на '-ст'.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пръв -> първичен
Производна дума от прилагателното 'първичен', което идва от числителното 'пръв'. Наставката '-ост' образува съществително за качество.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • първичност на материята
  • природна първичност